14 декември 2009

селото и града

Да ви разкажа за себе си. Аз съм много разкрепостено и мудерно мислещо момиче. Ето за това не ме е страх да кажа от къде съм. Много от вас ги е срам да си признаят, че са от село. Еми аз пък съм! Толкова ми е хубаво тук далеч от големия гаден град, че наистина се чувствам пост-ърбън стайл.

Освен, че е мега спокойно друго предимство на селото е, че от домашната продукция хич не се печели зле. Лалета, вълна, маджун и прополис са едни от най-търсените на пазара.

Със събраните пари ходя редовно до големия град. Там изразявам своята пост-ъндърграунд-парти натура. Най-обичам електронните хаус партита. Тази музика е толкова нова и революционна, че ме кара да излизам извън контрол. Неоновите цветове и грубите бретони са ми голямата слабост. Въобще ежедневието ми протича в много работа, а вечерта в буен купон. Аз - същинската българска сара-джесика паркер.

2 коментара:

  1. ave 4estno da vi kaja vijdam neshto mnogo iztun4eno v tezi fotografii.qvno spokoystiveto na selskiq jivot e uravnovesilo fotografskoto oko.

    ОтговорИзтриване
  2. родното място не е личен избор. селянията обаче е.

    ОтговорИзтриване